10-те най-често задавани въпроси

Десет често задавани въпроса за сърдечно-съдовия риск и SCORE2 — какво представлява проверката, за кого е подходяща, какво означава числото и какво може да се промени. Отговорите са с информативна цел и не заместват консултация с лекар.

1. Защо да проверявам сърцето си, ако се чувствам здрав?

Сърдечно-съдовите заболявания се развиват тихо, години преди първия симптом. Точно затова инфарктът или инсултът често са първата „проява“ на процес, започнал десетилетия по-рано. Оценката на риска не търси болест, която вече усещате — тя измерва вероятността да развиеете събитие през следващите 10 години, докато все още има какво да се направи. Голяма част от преждевременните сърдечно-съдови събития са предотвратими чрез навременен контрол на рисковите фактори. Смисълът на проверката е да ви даде число, върху което можете да действате — сега, не след събитието.

2. Колко сериозен е проблемът в България?

Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт у нас — на болестите на органите на кръвообръщението се падат над 60% от всички умирания в страната за 2023 г. по данни на НЦОЗА (професионални източници цитират и до 65%). По-тревожното е ранната смъртност: България е на първо място в ЕС по преждевременна смърт от сърдечно-съдови заболявания, около 160 души на 100 000 население под 65-годишна възраст (данни за 2017–2019 г.). Това не е абстрактна статистика — това е популацията, в която живеете и работите. Именно затова ранната оценка на риска има по-голямо значение тук, отколкото в повечето европейски държави.

3. Какво е SCORE2 и какво точно измерва?

SCORE2 е официалният инструмент на Европейското кардиологично дружество (ESC) за оценка на сърдечно-съдов риск, приет в насоките от 2021 г. Той изчислява индивидуалната вероятност да се преживее фатално или нефатално сърдечно-съдово събитие — инфаркт или инсулт — през следващите 10 години. Важно е, че моделът е изграден върху твърди крайни точки (реални събития), не върху косвени показатели. Предназначен е за видимо здрави хора на възраст 40–69 години. Резултатът е процент, който поставя риска в ясна категория и позволява разговор с лекар на базата на ясно число, а не на усещане.

4. Защо SCORE2 е „настроен“ специално за България?

SCORE2 не е един универсален модел — той е калибриран отделно за четири групи държави според националната смъртност от сърдечно-съдови болести. България попада в групата с много висок риск, заедно с Румъния, балтийските държави и други. Това е предимство за оценката: инструментът отчита реалната тежест на заболяванията в нашата популация, вместо да я подценява. Използването на грешна регионална настройка (например „умерен риск“) би занижило изчисления риск почти наполовина за българин. Работата с правилната калибрация по подразбиране не е техническа подробност, а въпрос на коректност на резултата.

5. За кого е подходяща тази оценка — и за кого не е?

SCORE2 е валиден за видимо здрави хора на 40–69 години без вече установено сърдечно-съдово заболяване. Той не се прилага, ако вече имате прекаран инфаркт или инсулт, захарен диабет, хронично бъбречно заболяване, фамилна хиперхолестеролемия, както и при бременност. Причината е, че при тези състояния рискът вече е известно висок и се управлява по други правила — и моделът би подвел. При вход тези критерии се проверяват структурно, за да е сигурно, че резултатът е приложим. Ако попадате в изключенията, това не значи, че проверката е безполезна — значи, че мястото ви е директно при лекар.

6. Какви данни са нужни за моя резултат по SCORE2?

Нужни са пет неща:

• •възраст;
• •пол;
• •дали пушите;
• •систолно (горно) кръвно налягане;
• •нивото на не-HDL холестерол.

Първите четири се попълват на място за минути. Не-HDL холестеролът изисква кръвно измерване — покрива се с бърз тест от капка кръв също на място. Без липидната стойност резултатът не може да се изчисли коректно, затова тя е част от проверката, а не отделна стъпка. Всичко се събира в едно посещение и отнема около 10 минути.

7. Резултатът медицинско заключение ли е? Какво означава числото?

Не. Числото е вероятностна оценка на риска, не медицинско заключение. Измерват се биомаркери и се изчислява ориентир по утвърдена методология — не се поставя заключение и не се назначава лечение; това е задача за лекар. Ниският резултат не е гаранция, а високият не е присъда — и двата са отправна точка за разговор с вашия личен лекар или кардиолог. Стойността на проверката е, че превръща невидим риск в конкретно число, което лекарят може да използва. Вие оставате собственик на данните и на решението какво да правите с тях.

8. Какво се случва, ако резултатът ми е висок?

Получавате ясно обяснение на резултата и препоръка да го обсъдите с личен лекар или кардиолог — при висок риск, без отлагане. Не се лекува и не се предписва терапия; насочвате се към точния специалист с документ, който той може да ползва. В повечето случаи първата стъпка при лекаря е контрол на модифицируемите фактори — кръвно, холестерол, тютюнопушене — и при нужда медикаментозна терапия. Целта на високия резултат не е да уплаши, а да ускори среща, която иначе може да се отложи с години — и това да помогне за промяна в поведението към по-здравословен и качествен живот. Точно това ранно насочване е разликата, която статистиката по-горе показва, че липсва в България.

9. Мога ли реално да намаля риска си?

Да — голяма част от рисковите фактори са модифицируеми. Сред водещите фактори са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, наднорменото тегло, повишеният холестерол и нарушенията в глюкозния метаболизъм — почти всички подлежат на промяна. Отказът от тютюнопушене, контролът на кръвното и холестерола и редовната физическа активност имат измеримо въздействие върху 10-годишния риск. Няма обещание, че рискът пада до нула — възрастта и семейната обремененост не се променят. Но при повечето хора числото е чувствително към поведение и лечение, и повторната оценка го показва.

10. Колко често трябва да се прави оценката?

Оценката на риска не е еднократно събитие — насоките на ESC препоръчват повторение. Ако рисков фактор се промени осезаемо — качите килограми, вдигне се кръвното, започнете или спрете да пушите — има смисъл от по-ранна повторна проверка. Понеже стойността е в проследяването на промяната във времето, редовността е по-важна от точната честота. За работеща популация годишен ритъм на работното място е практичен съвет.